История на развитието на индукторите

Най-примитивният индуктор е бобината с желязна сърцевина, използвана от М. Фарадей през 1831 г. в Англия, за да открие явлението електромагнитна индукция. През 1832 г. Дж. Хенри от Съединените щати публикува статия за феномена на самоиндукцията. Хората наричат ​​единицата индуктивност Хенри, съкратено Хенри. В средата на -19ти век индукторите са били широко използвани в устройства като телеграми и телефони. Индукторите, използвани в експерименти от Х. Р. Херц в Германия през 1887 г. и Н. Тесла в Съединените щати през 1890 г., са много известни, известни съответно като намотки на Херц и намотки на Тесла.